Сказание за дъщерята на Шан
 

          Повече от единадесет столетия са минали, откакто секретарят на балтавара (владеталя) на черните българи e написал поемата "Шан кизи дастани"("Сказание за дъщерята на Шан"). Поетът се наричал Микаил Бащу ибн-Шамс Тебир, а литературният му псевдоним е бил Шамси-Бащу. Въпреки че легендарните събития са пречупени през ислямския мироглед на волгокамските българи от края на IX век, съдбата на поемата, както и съдбата на нейния автор, са неразривно свързани със съдбата на българския народ.

           Поемата "Сказание за дъщерята на Шан" е достигнала до нас на руски език, записана в гр.Петропавловск /бившата Казахска ССР/ от Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин /188? -1941 г./

           Племенникът на Нигматулин - Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов открива поемата сред архива на чичо си. Поемата е част от свод средновековни документи на волгокамските българи, който е известен под името "Джакфар тарихи".

           През 1991 г. сказанието е издадено на турски в Турция, а през 1992 г. се публикува на украински в киевското списание "Хронiка 2000".

           Българският журналист Георги Костов открива "Шан кизи дастани" за българската общественост и превежда сказанието на български.

           Издателство "Агато" издаде поемата като билингва - руския текст заедно с българския превод на Георги Костов.
 
 

Михаил Бащу Ибн Шамс Тебир  Сказание за дъщерята на хана           Епосът на прабългарите 882 г. "Агато", София, 1997 г.   София 1000 ул. Алабин 38 тел. 980 18 12 mailto:%20agato@omega.bg http://www.agato.hit.bg/

 

           Настоящата електронна публикация е съставена от Емил Живков, благодарение отзивчивостта на г-жа Христина Томова.