Кога-то вейке свършевали жита-та, колели курбане на Бога и на слънце-то, на кои-то курбанъ събирали са няколко моми и истпевали следоюща-та песна:

 
Песна 1.

Фала ти Йогне Боже!
Фала ти ясну слънце!
Чи изгревашъ на земе-та
Покренувашъ сичка земе
И си пращашъ тои зари.                         5
Какъ та гледатъ малки моми
И излеватъ утъ дома си,
Та си каратъ волове-те,
На шие хми златну уралу,
И си уратъ низъ поле-ту                       10
И си сеетъ бела пшеница,
Фафъ роки-те златна фурка
И си предатъ свилена куприна,
Низъ море-ту златни курабици
Ега греешъ, ясну слънце,                     15
Сичка земе покренувашъ,
Ега спиешъ ясну слънце,
Сичка земе е заспала,
Покривашъ е църна магла
Та са нищу ни гледа.                              20
Фала на тое-та сесра!
Йоще рану и предъ тебе,
Кату млада невеста
Прибулена съсъ златну булу
Златну булу узарену,                              25
и си грее на земе-та;
Какъ изгрева йоще рану
Небна Юда Самувила,
Прогонюва и злини-те,
Прогонюва църна змее                          30
Що са шета пу земе-та,
Малки моми позлинева,
И испива млади юнаци
Кату морна пиевица!
Какъ изгрева на небе-ту,                       35
Млади гимижии низъ море-ту
И си каратъ курабци-те,
Малки моми низъ полету
И си уратъ и купаетъ,
И на звезда песна пеетъ,                      40
Утъ земе-та хи са кланетъ,
Съсъ роки хи селемъ даватъ!
Гледа звезда подсмива са,
Задава са бела зара
Съсъ зара са тебе моли:                       45
Братку ле ясну слънце,
Блесни, братку, на земе-та,
Да ти фъркатъ малки птици,
Да ти пеетъ да та фалетъ
Що е мъртву проживелу!                       50
Съсъ зари си, братку, на земе-та,
И си пращашъ бела пшеница,
Бела пшеница белу грозде.
На люде-ту злату пращашъ,
Чисту злату белу сребру,                      55
Та ти, братку, курбанъ колетъ,
Хемъ та фальба фалетъ.
Чуешъ, слънце, тое сесра,
Чуешъ, слънце, и са подсмивашъ.
И си фодишъ при Иогне Бога,              60
Ни са чудишъ ни са махашъ,
Йотключувашъ йогнена съндъка,
Искарувашъ йогнена дреха,
Пременовашъ са нарсдевашъ са
Кату млада зете на земе-та,                 65
И изгревашъ на земе-та;
Да ни греешъ, ясну слънце
Ни сме жнали бела пшеница,
Ни сме брали белу грозде,
И са земе запустила—                               70
И на Бога курбанъ колеме
Суру агне едно у майка,
Та и тебе курбанъ колеме
Деветъ крави елувити,
Майка ти ги вечере зготвила,                75
Белкимъ, слънце, ни са налютевашъ—
Зима веке застигнала,
Па да греешъ на земе-та,
Да ни си е тешка снегувита;
Малки моми пу зборуве                            80
Да си предатъ тенки дари,
И млади юнаци на пупрелка,
Я стари-те у дома си
И да пиетъ руйну вину
Руйну вину тригодишну.                           85
Грей ни, слънце, изгрей ни!
Та и ние дарба та дареваме.
Ега веке млади невести,
Фафъ земнина старъ дервишинъ
И ни дава златенъ пърстень,                90
Дарба гу даруваме тенки дари
Тенки дари и гюмлеци,
Злату позлатени свила посвилени:
Ткаеме за млади юнаци,
Ткаеме ги се' зима-та                                95
У дома си на зборуве-те,
Какъ изгревашъ на полунъ-день.
 
 
 

Църна змей: билъ Богъ на секакво зло, и ходилъ по земя-та се нъще дуръ да препее петелътъ, кого срещалъ закачало го секакво зло и несчастие.