Кога-то на Гергювъ-день колели курбанъ, кметъ-тъ пращалъ една мома по село-то и пеела следоюща-та песна:
 

Песна 3:5.

Марга е Звезда стигнала,
Стигнала Звезда ду земе;
Марга е Звезда закарала,
Закарала Маргю юнакъ.
Я' ми е Маргю фафъ гора,                     5
Бели ми цвете бере,
Бели ми китки вие.
Та ми са рукналъ, подрукналъ:
Юнаци ми, малки моми,
Чуйте ми, моми, чуйте!                           10
Слелъ самъ веке на земе,
На земе на поле;
Съсъ мене лету иде,
Лету, пролету.
Вутре ми личенъ-день,                          15
Личенъ-денъ Гергювъ-день,
Гергювъ-денъ Суровъ-день,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Царе ми курбанъ коле,
Курбанъ коле на Бога.                           20
Я' си е кмета пратилъ,
Та ми са фъ града шета,
Де ми са моми на хору.
Коя си мома фъ бахче-ту
Села ми мома посела,                            25
Посела ми бели Китки.
Бели китки куприци,—
Летналу църну пиле,
Църну пиле лестувица,
Летналу утъ Край-земе,                       30
Та си ми китка спусналу,
Да е помина на царе,
На царе на кмета,
На кмета на войвода,
Седелъ ми на Край-земе,                    35
Да ми бере мома бели китки,
Бели китки куприци,
Да ги на царе носи,—
Царе е дарба дарува,
Дарува е златна дуката;                       40
Хемъ си е лету фафъ селу,
Лету йоще пролету!
Бела си китка фърлемъ,
Ни ми е веке зима,
Люта зима снегувита;                            45
Малки са моми на седенки,
На седенки, на попрелки;
Аку сте фъ селу китка ни сели,
Бела китка куприца;
Йоще ви фъ селу люта зима,               50
Люта зима снегувита,
Чи си ни фърлемъ бела китка.
Лета са Бога налютилъ,
Налютилъ са, разедилъ.
Ни му е фъ селу личенъ-денъ,            55
Личенъ-денъ Гергювъ-денъ,
Гергювъ-денъ Суровъ-денъ,
Суровъ-денъ Летовъ-денъ!
Кмета му курбанъ коле,
Курбанъ коле суру агне,                         60
Малка гу мома готви,—
Я' ни си е ясна бъдница,
Бъдница йоще мреница,
Я' си е вечере на трапеза!
Ни си ми мома вечере мренева,           65
Какъ си е царе мреневалъ
Тука ми долу на Край-земе.