ПРИТУРКА I.
Като испевала мома-та горня-та песна, три момчета дохождали, кои-то носили три голабчета и ги давали на кметъ-тъ; той ги закалалъ курбана а моми-те пеели следоюща-та песна:
Песна 1:5.
Боже ле Лете ле,
Чуденъ си, Боже, нишенлие!
Да ни си, Боже, на небе-ту,
Земе са веке запустила!
Чи си имашъ златни ключе, 5
Ютключевашъ йогнена сарае,
Де ми седи ясну слънце,
Та му, Боже, заръчешъ,
Заръчешъ, Боже, поръчешъ,
Де да грейне на земе-та. 10
Слънце та, Боже, чуе
Та си нийде ни изгрева,
Лу изгрева на Край-земе,
На Край-земе, на поле-ту,
Йоще рану предъ зора-та. 15
Юраче-те на поле-ту,
Купаче-те на лозе-ту,
Курабе-те на море-ту,
Сиву ми стаду пасе,
Та са е земе заселила, 20
Ни е пуста, запу стена;
Де ми слънце ни грее,
Пусту ми поле устаналу,
Пусту ми поле, запустену;
Ни ми уратъ юраче-те, 25
Ни ми копатъ копаче-те,
Ни ми пливатъ курабе-те,
Ни ми пливатъ на море-ту,
Сиву ми стаду ни пасе.
Я ти, Боже, зеръ ни знаешъ? 30
Бана крале на белъ Дунавъ
Пусту ми поле заптисалъ,
Пусту ми поле, запустену.
Я ми йоще града ни градилъ,
Малки моми ни излели, 35
Ни излели на поле-ту,
Да ми уратъ, да ми сеетъ,
Чи е люта зима снегувита.
Бога ми са налютилъ,
Та си пратилъ милна слуга, 40
Милна слуга Слана юнака,
Та си виелъ бела снега
Малу млогу три месеца;
Сега веке ни си вие,
Чи му е курбанъ колелъ. 45
Та на тебе курбанъ коле,
Курбанъ коле три голабче-та,
Та ти са мольба моли,
Да си слезешъ на поле-ту,
Съсъ тебе ясну слънце 50
Да си грейне, да си блесне;
Да си гради нова града;
Малки моми на поле-ту
Да си уратъ, да си сеетъ;
Да ни си е поле запустену. 55
Какъ си фъркатъ ду три голабче-та,
Да си фъркне църну пиле,
Церну пиле лестувица,
Да си летне утъ Край-земе,
Йоще тука ни летнала; 60
Да е види бана крале,
Ни му са веке нажелилу,
Нажелилу натъжилу,
Чи уставилъ сое земе,
Сое земе, сое града; 65
Стара майка, милна брата,
Милна брата, милна сесра.