Kога са връщали отъ гора-та носили въ ръки-те си разни цвете и пеели.
 

Песна 1:2.

Е, ти Кмета, стара кмета,
Доста си афъ къщи!
Я ми слези на полету,
Чи та дарба даруваме,
Тешка дарба утъ небе-ту,                      5
Утъ небе-ту и утъ Бога.
Зимледелъ ти пратилъ
Бели китки и цървени.
Туку ти са налютилъ.
Тешка зима поминала,                          10
Та са лету зададе,
Лету и пролету.
Я ти Бога ни си фалилъ,
Ясна Бога и Летина,
Чи йотключи зандане-те,                    15
Да заключи ветрове-те,
Ветрове-те, фуртуни-те;
Я искара ясну слънце—
Та му тимбихъ чинилъ,
Да си грейне на земе-та,                       20
На земе-та, на поле-ту.
Бре излези стара кмета,
Да си идешъ у гора-та,
У гора-та у Белица,
Курбанъ да си колешъ.                         25
Чи са Бога налютилъ;
Па си пратилъ стару деду,
Та си вие бела снега,
Люта зима на земе-та;
Юнакъ са налютилъ—                            30
Ни ни даде златна тоега,
Да си гонимъ стару деду,
И съсъ деду люта зима.