Като испевали горня-та песна, ставали отъ трапеза-та та играяли хоро и пеяли следоюща-та песна:
 

Песна 4.

Боже ле Водне ле,
Водне ле Водине ле!
Царе си писалъ
Писалъ царе и нашерилъ
Бела книга царну писму:                        5
Ега си е личенъ-день
Личенъ-день Пазиръ-день,
Млада царе фафъ сарае,
Млада са царе пременува
Пременува наредува;                          10
Та си слева на река-та,
На река-та курбанъ коле,
Курбанъ коле ду три крави,
Та си гостя юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:                            15
Уй, уй, Боже ле,
Уй, уй, Водне ле,
Водне ле Водине ле!
Сега ми царе на река-та,,
Сега ти курбанъ коле                          20
Та ти са мольба моли,
Да гу бранишъ утъ неволе!
Да е живъ ду година!
Да си дойде Личень-день
Личенъ-день Пазиръ-день—              25
Па да слезе на река-та,
Да ти курбанъ коле,
Да ти коле ду три крави;
Малки моми ду година,
Три си крави позлатили,                     30
Позлатили хми рогове-те;
Млада царе малка мома,
Какъ ми седи фафъ сарае,
Та си плете белу сукну
Белу сукну и свилену,                           35
Белу сукну позлатева,
Белу сукну златна махрама;
Сама мома фафъ гора-та
Фафъ гора-та на стаду-ту,
Та си фаща бела крава                       40
Бела крава и шерена
Та хи мета златна махрама,
Та си крава позлатила;
Та е кара на белъ Дунавъ
На бедъ Дунавъ на река-та;              45
Сама си мома на река-та,
Дуръ да дойде бабайку хи
Курбанъ, Боже, да ти коле.
Мома ти са мольба моли,
Мольба, Боже, да хи чуешъ!               50
Да е живъ млада царе .
Да е живъ ду година,
Ду година ду Личенъ-день
Ду личенъ-день Пазиръ-день.
 
 

Водна: билъ Богъ, който съдилъ на води-те.
Бавана: била гора прочуена на Край-земя, въ която гора седели Юди-те, кои-то правили хизметъ на Бога,
Хилица: хиледа години.
Уравиту: берекетлие.
Ветица: значи курбанъ.
Иманъ: умънъ, съсъ умъ.
Убимелъ: назовалъ,
Котлица: градъ големъ обграденъ съсъ кули и кале-та.
Пазиръ-день: са зовалъ онойзи день, кога-то зафащалъ Димитровский месецъ.